"Вярвай и не задавай въпроси!"

Всички действия - от подготовката на празника до обредното обхождане на селото с иконите на Константин и Елена и с нестинарския тъпан, имат за цел да пропъдят болестите и да се придобият повече здраве и плодородие за населението.

В деня на празника млад нестинар изнася иконата на св. Константин и цялото село с гайди и тъпани потегля за аязмото край селото. Там иконите се „къпят" - измиват се ритуално дръжките им в свещената вода на аязмото. Хората колят курбан, пият и играят, а следобед всички селяни се завръщат в селото.

Привечер запалват огън. Навремето се е смятало, че за него са нужни 12 волски каруци с дърва. Нестинарите с иконата почват да обикалят всяка къща в селото. После отиват към огъня, обикалят го няколко пъти, издавайки звука "вах, вах, вах".

През това време разриват жаравата в средно голям кръг. После гайдата и тъпанът засвирват т. нар. „панагирски свирни". Под звуците на специална мелодия, наречена „скопос", нестинарките се разтреперват, изпадат в транс и влизат една по една в огъня. Която влиза първа, взема иконата и с нея играе. Понякога по време на танца нестинарките предсказват какво ще се случи за селото или за някого, ако не почита св. Константин.

Интересно е, че ако от нестинарите паднат кърпи или дрехите им се допрат до жаравата, те не изгарят. Свидетели твърдят, че има случаи, когато нестинарите сядат в огъня, облечени в обикновени дрехи, а дори се е случвало и да лягат. Някои посипват жарава по лицето си.

Около жаравата се завърта т. нар. Костадинско хоро, водено от момчета с икони. То е единственото българско хоро, което се започва с левия, а не с десния крак. Хората поиграват 5-6 минути "за адет, за здраве" и се пръскат.

И както един гръцки нестинар някога е казал"Вярвай и не задавай въпроси!".

назад ...