Въпрос като въпрос, но... През нашето средновековие не всяка жена е имала право да носи обувки. Омъжената жена задължително обувала на всеки празник кожените обувки, подарени й за сватбата.
За разлика от нея момите нямали право на обувки, дори на лазарските празници заемали дрехи и чехли от булките. А на хорото в повечето случаи били боси.
Малките деца и възрастните жени се движели с по-старите по вид текстилни обувки – децата с калцунки и терлички, стариците със сватбените си обувки.
Наличието на обувки върху краката на жената означавало, че е омъжена. Всяка промяна от установения ред се отбелязвало със сваляне на обувките. Затова пристаналата мома, както и младоженецът, отивали на венчавката боси.
Интересно е какво ставало, ако се окажело, че булката не е непорочна – целият неин род също събували обувките си (дар за сватбата) и побягвали.
Така че най-ясният знак за омъжената жена остават нейните сватбени обувки.
Оказва се, че дрехите, в подходяща комбинация с обувки и чанта, отдавна вече са най-важната част от дамския гардероб.
Чантите и обувките се превърнаха в нещо като почерк - те са демонстрация на нашето благосъстояние и стил. А пък самите дамски обувки са особено важни - те не са просто вещ, която пази краката.
Ако не бяха кристалните пантофки, Пепеляшка все още щеше да мете камината, а красивият принц щеше да е насред тежък развод с една от доведените й сестри.
Обувката не е само символ на стил и моден аксесоар в съвеменния живот на хората и особено в... политиката.
Само преди две години този атрибут на мъжката и женската мода напомни за себе си - тогава иракския журналист Мутанзер аз Зайди използва обувката си на изпроводяк на президента на САЩ Джордж Буш, изразявайки несъгласие и протест с неговата политика.
След него вече никой не можеше да удържи протестиращи в различни краища на света да държат обувките на краката си.
Търси в статии
Полезни връзки
NETWORK Vision © 2008-2012
