От средата на 19 век по нашите земи се появяват по-различен тип обувки – по-здрави и по-яки. Кованите обувки.
Първо се появяват калеврите, които били предпочитан сватбен дар и елемент от празничното облекло на жената. Те са с дълбоко деколте и широк нисък ток, с подметки от гьон, ковани с клечки, гвоздеи, с налчета и петала.
В края на века по-голяма популярност имат кондурите – твърди, ковани (шити) половинки, изработени от специализирани майстори - кондурджии. Обувките били изработвани от кожа, с твърд бокс, с дебела подметка от гьон, подковани с клечки (гвоздеи), допълнително наковани с куки, налчета, обковани с пулове. За задържане се използвали каишки (ремък) или копче отзад. Обикновено на цвят били черни, но се правели и винени и червени. Те имали една немаловажна особеност – изискването да издават специфичен звук при носене – “силно да тропат”, “да скърцат”, “трябва да пищят”.
Най-ценени били габровските кондури – равнопоставени по качество на известните панагюрски цървули и одрински чехли.
Оказва се, че дрехите, в подходяща комбинация с обувки и чанта, отдавна вече са най-важната част от дамския гардероб.
Чантите и обувките се превърнаха в нещо като почерк - те са демонстрация на нашето благосъстояние и стил. А пък самите дамски обувки са особено важни - те не са просто вещ, която пази краката.
Ако не бяха кристалните пантофки, Пепеляшка все още щеше да мете камината, а красивият принц щеше да е насред тежък развод с една от доведените й сестри.
Обувката не е само символ на стил и моден аксесоар в съвеменния живот на хората и особено в... политиката.
Само преди две години този атрибут на мъжката и женската мода напомни за себе си - тогава иракския журналист Мутанзер аз Зайди използва обувката си на изпроводяк на президента на САЩ Джордж Буш, изразявайки несъгласие и протест с неговата политика.
След него вече никой не можеше да удържи протестиращи в различни краища на света да държат обувките на краката си.
Търси в статии
Полезни връзки
NETWORK Vision © 2008-2012
